с.ЮГОВО
Това е първото село, което ще видите, навлизайки на територията на общината от към Пловдив и Асеновград. То е единственото старо християнско селище в района, оцеляло след помохамеданчването от 1666 г. Известно е със своята стара църква “Св. Троица”, построена още в 1842 г. и 20-те православни християнски параклиса наоколо.
Основен поминък на мъжкото население в селото до днес е дюлгерството. Юговци са строители на чешми, къщи, мостове и пътища. Те са създатели и носители на тайния юговски дюлгерски (мещренски) говор.
През селището и неговото землище минава един от основните трако-римски презродопски пътища от Тракийската низина през Роженския превал към Беломорието, известен сред местните жители с имената “Стария друм”, “Римския път” и др. Последните исторически сведения за активното му използуване се откриват в пътеписа на френския пътешественик Пол Люка от 1710 г. След това пътят губи своето военно-стратегическо значение и остава като предимно регионален стопански. От него днес са останали големи отсечки калдъръмена настилка и два гърбави каменни моста (тип “кемерени”) — “Горната киприя” и “Долната киприя”.
Селото е разположено на южния скат на поредния рид на Радюва планина, от където най-верочтно носи и мето си. Надморкста височина е около 550 м. Високо над него се издига връх Кълвачица 1402 м. Селото сякаш е кацнало на склона, огряно от слънчевите лъчи почти през целия ден. Къщите са накацали по склона, обрадени от подпорни стени, поради стръмния терен. Пътят от Пловдив се изкачва до центъра на селото и после започва да слиза към град Лъки, със серия от завои. Източно от селото в дълбокия дол тече река Юговска, която е приела по нагоре по течението си реките Манастирка, Дряновска и Джурковска.
Към края на 2008 г. населението на селото е 54 души.
Селото е изходен пункт за походи към х. Пашалийца. Църквата ‘Св.Троица” е много интересна по отношение на архитектурата й. Строежът е каменен.Представлява трикорабна псевдобазилика с външна галерия от западната страна. От изток е изградена изящна каменна камбанария, увенчана с луковичен купол. В интериора са запазени ценни стенописи, рисувани в началото на 70-тте години а ХІХ в. Балконът е във форма на кобилица. Иконостасът е таблен, с резбована венчилка и рисувани двери, с ценни икони от 1846 и 1891г.
Село Югово е наследник на древното селище Йонго. Основен поминък на неговите жители в миналото са земеделието и скотовъдството. Юговските дюлгери са известни строители на къщи и мостове. Те са създатели и носители на т.нар. „мещренски говор“ – таен дюлгерски език, с който съхраняват своите професионални тайни и умения.
Най-важният сакрален топос в землището на с. Югово е върхът ”Боже име”. Той е с надморска височина около 1350 м и е на главното било на Радюва планина, по което е минавал стар римски път. ”Боже име” се намира над селото, на около 2,5 ч. път. На 50-60 м от най-високото му място има параклис „Свети Пантелей” 2. В миналото там се е правел събор на празника на св. Пантелей (св. вмчк. Пантелеймон – 27.07.). Според археологическата карта на общ. Лъки, на ”Боже име” е имало тракийско светилище, по-късно ранносредновековна църква, днес разрушена и считана от жителите на с. Югово за параклис.
Свличането на земни пластове, индустриализацията и кооперирането на земите след Втората световна война довеждат до изселване на голяма част от населението. След откриването на рудни залежи в община Лъки и увеличаване на стоко и човеко потока през селото то се разраства отново.
Няма коментари:
Публикуване на коментар