Духовният връх
В централните Родопи, сред пищна природа се намира манастирът “Св. Троица” – Кръстова гора, или, както се отбелязва в картата на България, Кръстов връх. За да стигнете до това свято място, е необходимо да се пътува от Асеновград до Смолян. Минавате Бачковския манастир и когато стигнете разклона за миньорския град Лъки, а именно Юговското ханче, се отбивате на юг. Минавате през с. Борово и на 6 км. от селото, без отклонения, стигате на Кръстова гора. Тази висока 1545 м. над морското ниво, дълга около 500 м и широка около 300 м кръгообразна горска поляна е заобиколена от гъсти букови гори, а под нея се разстила море от планински хребети.
След като в 1083 г. Григорий Бакуриани основава Бачковския манастир, той го дарил с обширни поземлени имоти. Малкото с. Инверце се превърнало в стопанско средище с богато животновъдство. Многобройните манастирски стада пасели из живописната местност Кръстова гора, наричана още Градище, която по форма приличала на кръст. Тук се намирали манастирските мандри и жилищни сгради с църквата “Св. Троица”. Съграден бил и манастир “Св. Троица”, известен още като Троицкия. Монасите измолили от игумена на Бачковския манастир да им подари голямата икона “Свето Преображение Господне”, която имала по края две отломки от Светия Христов Кръст. Преданието говори, че тук, на Кръстова гора, е идвал и Св. Патриарх Евтимий, който бил заточен в Бачковския манастир от турските поробители. След падането на Константинопол султанът разграбил ценностите на Патриаршията, сред които била и реликвата от Кръста Христов, поставена в специална ракла, обкована със сребро и злато. С хитрост и торба жълтици монасите от Бачковския манастир успели да откупят раклата с парчето от Кръста Господен и да я скрият в манастира на Кръстова гора.
Черни дни настъпили за населението от Родопите. Многочислените орди на свирепия Джадит Али паша стигнали и до Троицкия манастир. Изплашените монаси побързали да скрият в земята ценната икона “Свето Преображение Господне” и реликвата от Цариград. Онова, което им оставало, било вярата в Христа и възможността да се пожертват в името на Кръста. Всичките 300 монаси били изклани, а манастирът ограбен и сринат до основи. Историята говори, че от днешното Белово до Станимака (Асеновград) са били изгорени 200 църкви и 118 манастира. Който не приемал исляма, бил ограбван и обезглавяван.
Едва в началото на ХVII век родолюбиви родопчани започнали да възстановяват опожарения Бачковски манастир. Но турците не разрешили възстановяването и на манастира “Св. Троица”. Разрушените християнски твърдини потънали в забвение.
През 1933 из Родопския край се появил проповедникът на Христовото учение, ясновидецът Йордан Стойчев Дрянков, родом от село Ковачевица, Неврокопско. Той владеел четири езика, между които латински. Бил е поет и художник, строител, интересувал се от археология. Имал дарбата да открива свети места. Опитвайки се да свърже реалния свят с небесния, носел знамението на извечната мъдрост, че онова, което е било по нашите земи, пак ще бъде! Когато чул от жители на с. Борово, че наблизо има местност “Кръстов”, брат Йорданчо се отправил натам. Той открил, че тук има необикновена Божия сила, излъчвана от недрата на хълма, както и че някога тук е имало манастир. Започнал да изпраща болни хора да приспиват, след което те оздравявали.
По това време в България царувал Н. В. Цар Борис III – народолюбив и силно вярващ християнин. Неговата сестра княгиня Евдокия заболяла от неизлечима болест. Царят потърсил помощта на брат Йорданчо, който го посъветвал да заведе сестра си на Кръстова гора. След като преспала там, на сутринта Евдокия се събудила напълно оздравяла. Оздравяло и внучето на дворцовия военноначалник. Царят се чудел как да възнагради ясновидеца. Той от своя страна посъветвал отново царя да издигне на това свято място един хубав метален кръст, който да тежи 33 кг., колкото е Христовата възраст. Така през1936 Кръстът бил изпратен до Асеновград с превоз, докаран с каруца в с. Червен, където пренощувал в църквата. На сутринта богомолци го понесли на ръце по пътеките към Кръстова гора. А една християнка носела два гълъба в дар на Христа. Когато пристигнали по обяд, брат Данчо пуснал двата гълъба. Първият литнал на изток и кацнал на близкото възвишение. Там побили Кръста. А вторият гълъб литнал на запад и кацнал на скалата зад поляната. Хората започнали да копаят и открили изворче с лековита светена вода. От този ден християни и българо-мохамедани започнали да тачат светия Кръст и да пият вода от аязмото, добивайки сила и изцеление.
Но отново настъпват трудни години за българското християнство. Новата власт не подминава и брат Йорданчо. През 1957 г. на път към Баткункия манастир, той е свален от влака от двама милиционери и отведен в лагера в Ловеч. Там и загинал, аровен до глава в земята от богоборците. За хората, които са го познавали, той остава като един неканонизиран светец. През време на тоталитарния режим Кръстова гора е превърната в резерват. Била построена резиденцията “Кормисош” и строго забранили идването тук на поклонение. Но вървейки по козите пътеки християните пак намирали пътя до светия Кръст. Чак през 1988 г. родолюбивият родопчанин Петър Тодоров от гр. Смолян успял да измоли от Тодор Живков свободно да се идва на Кръстова гора.
От 1. V. 1988 г. за игумен на манастира “Св. Троица” – Кръстова гора е назначен Ставрофорен свещеноиконом Василий Стефанов Аринински. Двамата с Петър Тодоров учредяват Фондация “Св. Троица – Кръстова гора” за възстановяването на манастира. Само за една година с щедрата помощ на хиляди дарители е построен белоснежен православен храм “Покров на Св. Богородица”.
На 22. 10. 1994 година изчезва чудодейният кръст, подарен от цар Борис III. Отлят е нов 99-килограмов кръст, изработен от неръждаема стомана. Седем месеца по-късно се сбъдват пророческите думи на баба Ванга: “Тези, които са го откраднали, Бог вече ги наказва. Голямо зло ще сполети и тях, и семействата им, ако не го върнат. Той ще се намери, захвърлен близо до Кръстова гора.”
Кръстът беше намерен в гората от един овчар и сега се намира в новия храм. Малко след възвръщането му, игуменът намира подхвърлена бележка: “Ние, които посегнахме на кръста, бяхме трима. Беди нападнаха семействата ни, двамата се споминаха. Не искам да ме последва тяхната участ. Върнах кръста и се моля за прошка. Дано Бог се смили и запази в тайна името ми, за да не върви този грях и по децата ми.”
Геновева ЦАНДЕВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар