РОДОПИТЕ-ИСТОРИЯ,СНИМКИ,ТУРИЗЪМ,КНИГИ

СЕЛО ПЕТКОВО

      Най-разпространеното предание за основаването на селото разказва, че преди около триста и петдесет години, при помохамеданчването на съседното село Малка Арда, някой си Петко, известен като Узун Петко, бяга оттам със семейството си и свои близки и се заселва няколко километра на запад, нагоре по течението на река Малка Арда.С това и се слага началото на селището.Години наред заселниците се наричат „петковци” и когато къщите и хората се намножават, новообразуваното село се нарекло Петково, а махалата, където първо спират заселниците – Узунска – от името на водачът им Узун Петко.Предполага се, че това става около 1650 – 1700 г.

Но в турски данъчен документ от 1576 г., който представлява списък на едри овцевъди, така наречените джелепкешани, се споменава името на Саботин поп Цено от Петково, който е обложен с 30 овце данък. Преводачите са категорични, че в документа става дума за село Петково, сегашната Смолянска област. Тоест излиза, че през времето, за което се говори в преданието за заселника Петко, селото вече съществува. Според Христо Попконстантинов Петково е основано от хора от с. Малка Арда по времето, когато то все още не е било помохамеданчено

  Други документи сочат:През 1961 г. в т.I на "Известия" на Софийската народна библиотека Руси Стойков е поместил в превод от турски документи с имената на всички български селища, съществували в периода 1400-1878 г. В този списък името на Петково се среща два пъти - в годините 1576 и 1676. В по-късния документ се споменава, че на Петково е наложено да даде 164 кг ечемик. А в по-стария документ е списък на едри овцевъди от 13 околии в България, които Татарпазарджишкият кадия е обложил с данък в натура-овце. Между тях е и Саботин поп Цено от с.Петково. Най-вероятно селото е основано много преди 1576 г. - вероятно след разрушаване на селищата по местностите Иноглово, Бахтярица и др. По тези места са намирани останки от къщи, манастир, кандила, кръстове,монети. Старите люде говорели, че някогашните жители на Иниглово били едри и умирали от "светата препиналка" (от естествена смърт). Доказателство, че село Петково се е заселвало от по-високите части, като постепенно е стигнало реката, е фактът, че гробището, църквата и хорището са в най-горната му част

На около 30 мин пеша от селото в североизточна посока се намира местността „Градище”, чието име говори за останки от руини. Там и в околността са намирани едри камъни, стари монети и ножове, червени керемиди. Съвсем наблизо е върхът Свети Костадин, на който според преданието е имало разрушена църква, а днес има параклис Св. Дух. Недалеч оттук на запад, в землището на съседното село Славейно се намира местността Иноглово, за която се знае, че там е имало голямо средновековно селище от 500 – 600 къщи, чието население оказва силна съпротива на турците при тяхното нашествие и взело активно участие в епичните боеве при Енихан и Чил тепе, където загива и турският предводител на похода Ени хан, заради което е изгорено до основи от завоевателите. След опожаряването му населението се пръсва и е възможно една част да основава Славейно, а друга Петково.

Има и легенда, поддържана от някои изследователи, че двете села, Славейно и Петково, са основани от търновски боляри, споделили заточението на Патриарх Евтимий в Бачковския манастир и, впоследствие, след смъртта му дошли по тези места. Като едно от доказателствата, които се привеждат, е това, че само в двете села от околността се срещали имена като Ковня (Комня), Драгни, Ракшина (Шина), Чило (Момчил) и други, които напомнят някои от болярските имена през Втората българска държава и рядко се срещат в останалите родопски села от околността.

Най-интересното предание, което се разказва в селото е за Злата Зенгин Милкова. Тя била красива мома и един турчин толкова много я харесал, че я отвлича от хорището. На няколко километра от селото Злата моли похитителя да и? даде нож, за да си разреже ябълка и да си накваси устата. Турчинът откликва на молбата и? и дава своя нож. Ала вместо да разреже ябълката, Злата забива ножа в гърдите си, защото не иска да загуби честта си и християнската си вяра. На това място извън селото сега има чешма, построена в чест на героичната постъпка на Злата. Чешма в нейна чест има и в центъра на селото, на която са гравирани думите от народната песен създадена в селото, в памет на това събитие: „Юнак си била дощерко, че си християнска вяра не даде“.

В края на 18 в. част от населението е помохамеданчено. Според Хр. Попконстантинов само три фамилии приемат исляма, а през 1876 г. селото брои 250 християнски, 30 мохамедански и 10 цигански къщи. Има една църква, мюсюлманите използват за молитвен дом, медресе и имарет една двустайна къща, като на празници ходят в джамията в Малка Арда. Към 1912-1913 година броят на помаците, живеещи в Петково е 25.

  Селото се намира до други известни селца в сърцето на Родопите - Момчиловци, Соколовци и Арда, които развиват успешно туризъм. На входа на селото има чешма на Злата Зингин Милкова, която се е самоубила, за да не смени вярата си.

    Мостовете над реката са тип "римски"; Наедна от височините има църква от 1836 г., както и параклиси - "Св.Св.Кирил и Методий" в местността Оброчище, Св. Дух, Св. Атанас, Св. Богородица, Св. Апостоли Петър и Павел, находящ се на гробищата. Разрушен е "Св.Георги".