РОДОПИТЕ-ИСТОРИЯ,СНИМКИ,ТУРИЗЪМ,КНИГИ

                                                        ДЖУРКОВО

Село Джурково е основано през 1903г. от Костадин Калайджиев и Дели Панайот. През 1967г. – 1968г. е нараснало до 1200 жители. Днес то наброява едва 120 жители, които са живеят разпръснато на територията на три по-малки махали.
Разположено е на 800м. надморска височина и се намир ана 14 км. от общинския център - гр.Лъки.
В село Джурково функционира и Дом за възрастни с умствена изостаналост, в който се нуждаят от специални социални и лекарски грижи.
Сред чистата природа и множеството панорамни гледки са параклисите Св. Георги, Св. Дух и Св. Илия. Една от най-големите забележителности предствавлява 96-годишният православен храм “Успение Богородично”.
От местността “Големите ливади” се отваря неповторим изглед към м.Чуката, “Кръстова гора” и с.Манастир. През местността “Лука” се стига до с.Здравец и от там до “Хайдушки поляни”, а през х. “Варниците” и “Кенан дере” – до с.Манастир.
От няколко години е възобновен празника на селото, който се отбелязва в деня на Св. Георги Поледоносец - 6-ти май. На този ден се провежда и среща на родовете от селото, тогава се събират освен отдавна изселилите се местни жители и множество туристи, които се наслаждават на природата и вкусните джурковски гозби.
Няма дом, в който да не ви предложат родопски ястия, приготвени от най-традиционните земеделски екологични култури – картофите и фасула /боб/.Също така предстои категоризиране на няколко къщи по Закона за туризма.
Летните сутрини потъват в мириса на ароматните билки: мащерка, мента, жълт кантарион, риган, еньовче и бял равнец, които са любими сред посетителите, които събират билки и горски плодове.

Гостите на селото могат да отседнат във Вила “Русеви”, където могат да усетят типичното родопско гостоприемство.

Вила „Русеви" - тел.: 0897 983 521

 Тя е новопостроена и снабдена с всички съвременни удобства. Отдават се 5 двойни стаи, 3 от които са със самостоятелен санитарен възел. На разположение на гостите е голяма механа с камина. Предлагат се традиционните родопски специалитети - пататник, качамак, колаци, родопски клин, а също и тядиционна българска кухня, като се изпълнява и всичко по поръчка на клиента. Предлагат се излети и пикници на откритопо екопътеки до забележителностите на селото и околността: екскурзии до Кръстова гора, Бачковксия манастир и други.

За името на село Джурково

Джурково е малко планинско селце, намиращо се в най-дълбоките пазви на Средните Родопи. Живота тук води своето начало още от най-дълбока древност. Тук е намерена тракийска керамика, както и древни монети от времето на Римският император Константин (306-336 г.). По време на Средновековието животът тук кипи с пълна сила, за което говорят и развалините на манастир, който е носил името на свети апостол Андрей Първозвани, и населяван според легендата от около 300 монаси. След разрушаването му животът тук замира.

Има една легенда за разрушаването му, която ще разкажа по-долу и където разрушителите му са описани като хайдути. Но знаем, че народът е влагал друго понятие в тази дума. За обикновения български народ думата хайдутин е била символ на закрила от турските своеволия, така че едва ли българи биха били извършили такова кощунствено дело. Много по-вероятно е през черната за християнството в района 1666 година, когато фанатизираните чепински потурнаци опожаряват десетки манастири и стотици църкви , светлината на православното монашество да замръква и тук. Околните селца и махали са помохамеданчени и така селото потъва в мрака на забвението повече от две столетия. И ето идва началото на XX век, когато след Руско-турската война Родопите търсят своята незавимост от Високата порта. Малобройни чети от смели хайдути се скитат из балкана, жертвайки живота си за вяра и родина. И тогава идва Берлинският договор, който слага граница между Османската империя и отхвърлилите турска власт български земи. Границата между тях минава през местността Рожен. Няколко български села, сред които и село Момчиловци, остават под турска власт докато селата в района на днешното Джурково преминават в новоосвободените български земи. Какво се случва тогава?

Част от българското население на останалото на турска територия село Момчиловци, се решило на една изключително смела и рискована постъпка. Българи и турци разменили своите къщи, като акта на размяната бил със статут на покупко-продажба за да има давност пред местната власт, а цената за която момчиловци купили турските къщи била един чувал сол. Лично покупката уредил един от основателите на село Джурково Панайот Вълчев - дели панайот, родом от Соколовци. Той построил и първата българска къща в селото. Така няколко фамилии, започнали своят нов живот в селото. Фамилията на моята баба - Топузови, заела къщите, чиито основи стоят и до днес, а някой от тях са дори и запазени и се използват за плевници. В тях личат стаите, прозорците, фурните които са хранили първите преселници. Тези къщи се намират в местността Сливата, намираща се в северно от селото.
Не е ясно откъде идва името на селото. За неговият произход има две основни версии, които тук ще разгледам.

Първата версия отъждествява името на селото с името на един от неговите основатели, който се казвал Георги Джурков. Според нея въпростният основател е оставил поколение, което да носи неговото име. Ако е имало такъв човек то може той да е починал в забвение и никой от старите хора не си спомня за такъв човек. Дори хора на по 85 години, т.е. родени десетина години след заселването на селото, говорят за друг основател на селото - дели Панайот.

Втората версия е по правдоподобна и достоверна. Според нея името на селото са дали малките щурчета, които живеели в планинските ливади, които родопчаните наричали джуркалчета, заради специфичните звуци, които те издават. В народопсихологията на родопчаните основно място заема планината, като нещо живо, с което те всеки ден живеят. Не случаен е фактът, че много от околните ни села носят имената на някоя природна забележителност, духовна постройка иили географска особеност. Например Хвойна, Дряново, Борово, Бяла черква, Манастир, Горно и Долнослав, Горно и Долноводен и още много други. Затова напълно вероятно е именно малките обитатели на ливадите, в близост до първите заселнически къщи, да са станали и кръстници на селото. Още повече, голяма част от първите заселници са се установили в местността Сливата, а това е място, където има предимно ливади и поляни. Какво би направило първо вчепатление на тези хора. Най-вроятно нещо специфично свързано с природата на местността, а защо това да не са били гласовете на малките обитатели на джурковските ливади, огласящи с гласчетата си трудовото ежедневие на момчиловските заселници.
И така разглеждайки двете версии за произхода на името Джурково можем смело да изкажем мнението, че втората весия за неговия произход определено е доста по-правдоподобно.

Ивайло Мирчев